Close Menu
    Bulgaria

    Tutti gli altri: parola slava, bulgaro: prestito linguistico greco/Tutti gli altri: parola slava Bulgaro: prestito linguistico greco

    Share.
    View 15 Comments

    15 commenti

    1. JufffoWup on

      Ние също имаме “люде”, “многолюден.”
      В БЮРМакедонския редит като го публикуваха това, писаха че е от “орда” понеже нали сме монголо-татари.

    3. Pavetnikotroshach on

      А при нас е “луди”, демек пак “хора”! 😅

    5. Babajji on

      Тоя съб трябва да се прекръсти на Арменския Поп.

    6. Desolate_One666 on

      Хора идва от Хор. Оттам и думата хоро, хора и т.н…

    7. nidorancxo on

      Не ви ли вбесява, че хор не е единствено число на хора?

    8. AmpovHater on

      Еми ние сме най-близо до гърците от всички славяни. Още по-важна дума – “скара” – също е от гръцки.

    9. SvTeufelsberg on

      чакай да си го преместя от левия в десния крачол

    10. konservata on

      Мисля, че думата “люде” и сходните такива са от старогермански произход. И до днес на немски същата дума е “льойте”.

      Интересно е, че на македонски, думата “луге” е от среден род, не е множествено число, както на другите езици.

    11. Lipa2014 on

      Българският е много богат, с по няколко думи за едно и също нещо, вероятно език майка, затова ние разбираме останалите повече. Например къща и дом, куче и пес, хора и люде и тн. Просто много от тези думи са се превърнали в остарели, диалектни или обидни форми, но се знаят и се ползват (повече от по-възрастните поколения). Езикът е живо и динамично нещо и се променя постоянно, някои от думите се превръщат в архаизми, защото са заменени с по-модерна или предметът е изчезнал, но пак са част от езика.

    12. SunnyTheMasterSwitch on

      Имаме думата “Люде”, но не се използва често в речта.

    13. Expensive-Body4904 on

      Има много такива думи и според мен това е причината ние да разбираме чат-пат други славянски езици, а те нас – не. Просто има стари думи, на които им знаем значението, но не ги употребяваме във всекидневната реч. Когато чуеш някои славяни да си говорят и кажат “люде” ще се досетиш, че става въпрос за хора. Но ако двама българи си говорят, никога няма да използват “люде”, а “хора”, което не говори нищо на останалите славяни. 

    14. kaiser_vfe on

      Голям пример, ми дай да видим в другите славянски езици как казват “училище”.

      Руски, Украински, Беларуски, Чешки, Словашки и тн: Школа

      Български: Училище

      Или дай да погледнем думата за “летище”?

      Повечето славянски езици: Аеропорт/-дром

      Български: Летище

    15. garry_the_commie on

      Същото сравнение съм го виждал с чай на всички славянски езици и само на полски (май) е хербата. На бас, че ако човек се разрови, може да намери по една дума за всеки славянски език, с която този език се цепи от колектива. Няма нищо странно в това. Езиците се изменят през вековете и обменят думи със съседите си.

    Leave A Reply