La convinzione di essere schiavi dà forza, crea un complesso di inferiorità o è una scusa per i nostri problemi?

Да

Който използва робството на предците ни като нещо, с което да се фука или като оправдание изобщо не разбира, че робството е СРАМНО петно в историята ни. Това, с което трябва да се гордеете е, че след 500 години робство ние отново сме свободна държава. Не го ползвайте и като оправдание за проблемите ни. Действително робството много забавя развитието ни, но проблемите ни днес са свързани със събитията от 20 век.

Аз лично ползвам термина от две гледни точки. Градацията – съветското, татарското е било васалитет, византийското е било владичество, османското да го нарека владичество просто не ми се струва адекватно. Твърде много щета са нанесли. Виждам робството като отрицание на онзи период, на османската държава и всички подкрепящи я. Виждам го и като отрицание на турската външна политика като продължител на османската империя.

Малко в повече ми идва този напън да се сменя прочита като очевидно не дискутира проблема в цялост. Да, империята се е променяла, не всички са били роби, имало е и хора с добро финансово състояние, но досега не съм видял някой да дискутира какъв е бил рискът от това, да станеш роб, каква е била защитата преди и след това да се случи, ако се случи, каква част от населението е била в този статут. Имало ли е статути, които формално са били близки до робията, а неформално? Защо се гледа робията като статут, който получаваш или отпада, а не се гледа дори като отделни моменти от живота ти? Отделно, що пък да не имаме предвид опита на най-слабите и уязвимите, а само чорбаджиите, занаятчиите, хората със специфичен статус даващ повече права, щото в днешно време виждам същото дори в този съб.

Думата роб на български има няколко значения, включително и положението на българите по време на османското владичество. Това отговаря и на факта, че тази дума се ползва с различни значения по света.

По-важното е историята да се разказва обективно за случилите се събития.

Много ми е любопитно кой плаща да се правят тези постове всеки ден. Кажи момче, кой ти плаща? Хайде, признай си, за чии интереси работиш? Знам, че имаше енда ферма тролове във Варна(технически се водеха рекламно бюро). Ти от там ли си?

Българите имат много бедно, драматизирано разбиране за естеството на Османската Империя. Нека назовем малко няколко факти:

1. За разлика от останалите Европейски държави, където неверниците са нямали представителство пред закона, в Османската Империя всеки народ и всяко вероизповедание е бил отделен “Миллет” с независимо законодателство, независима образователна система и избрани лидери. Това е важно, защото тогава образованието е било изцяло църковно, тоест Ходжата няма право да учи Християнски момчета на Корана – Християните са имали независими училища. Да, ако Християнин и Мюсюлманин са изправени пред съд думата на Мюсюлманина винаги ще тежи повече, но не е като Християните да са били тотално изключени от обществения живот.

2. За разлика от останалите Европейци, Българските селяни са притежавали земята, която ги изхранва, и са имали правото да пътуват свободно, да се преселват, да сменят професията си. Под Османската система “Misri” всичките земи се притежават директно от Султана, а не от посредници: Херцози, Графове, Маркизи и пр. Да, системата не е била перфектна: например, селяните са члащали данък директно на Султана, но местните владетели са можели да закупят правото да събират данъци вместо Султана, като след това неправомерно са налагало по-висок данък от допустимото.  

Не знам за вас: това звучи ли ви като робство? Най-близкото условие до робство, което е описано от историята е т. нар. “Кръвен Данък”, като Еничарите действително да били роби лично на султана, но ролята им е изцяло драматизирана: повечето са били използвани за робски труд по строежи и по имения, а не като някакви невероятни главорези: все пак, стоящата армия на империите на времето е била изключително малка.