È molto probabile che presto perderemo la nostra raffineria, l’ex Neftokhim, a favore di Lukoil.
Forse rimane solo la centrale nucleare di Kozloduy.
1. Stabilimento metallurgico “Kremikovtsi” – vicino a Sofia
- Costruito agli inizi degli anni ’60; inaugurato ufficialmente il 5 novembre 1963.
- Il più grande progetto metallurgico della Bulgaria socialista.
- Dopo il 1989 entrò in crisi, privatizzata nel 1999, infine fallì intorno al 2010.
- Stato: un’enorme area dismessa chiusa; un simbolo della deindustrializzazione post-socialista.
2. “Chavdar” – stabilimento di autobus e filobus, Botevgrad
- Fondata nel 1924, nazionalizzata dopo il 1948.
- Durante il socialismo produceva autobus e filobus per il mercato nazionale e dell’Europa orientale.
- Dopo il 1990 perse mercati e fallì nel 1999.
- Stato: il sito esiste ma la fabbrica è abbandonata.
3. Città del tabacco, Plovdiv
- Un enorme complesso di magazzini e fabbriche per la lavorazione e l’esportazione del tabacco, sviluppato durante il socialismo.
- Dopo il 1990 la produzione si fermò quasi; molti edifici sono abbandonati e fatiscenti.
- Stato: gran parte dell’area è inagibile; sono in discussione progetti di restauro e riconversione.
4. Impianto metallurgico “Lenin” (oggi “Industria Stomana”) – Pernik
- Fondata nel 1953, uno dei pilastri dell’industria pesante.
- Dopo la transizione, la produzione diminuì drasticamente; molte attività correlate hanno chiuso.
- Stato: funziona parzialmente, ma su scala molto limitata.
5. “Bulgartabac” – fabbriche di sigarette (Blagoevgrad, Plovdiv, Sofia, ecc.)
- Durante il socialismo, la Bulgaria era tra i principali esportatori di sigarette.
- Dopo il 2010 gli stabilimenti di Blagoevgrad e Sofia sono stati progressivamente chiusi; migliaia di tagli.
- Stato: la maggior parte delle fabbriche chiuse o fu trasferita ad altre attività.
6. “Elettronica domestica” – Veliko Tarnovo
- Fondata nel 1960; produceva radio e televisori.
- Negli anni 80 i lavoratori erano più di 6.000.
- Dichiarata fallita nel 2014.
- Stato: Chiuso; gli edifici sono parzialmente abbandonati.
7. “Agrobiochem” – vicino a Stara Zagora
- Un impianto chimico per fertilizzanti e materie plastiche, costruito negli anni ’60.
- Dopo la transizione fallì e rimase abbandonata; soggetto a problemi ambientali.
- Stato: terreno industriale completamente abbandonato e pericoloso.
8. “Balkan” – fabbrica di motociclette, Lovech
- Produzione di motociclette e ciclomotori con il marchio “Balkan” (1957–1975).
- Stato: la fabbrica è chiusa; gli immobili sono parzialmente adibiti ad altri scopi.
9. Impianto petrolchimico “Plama” – Pleven
- Costruito alla fine degli anni ’60.
- Ha cessato l’attività nel 1998 dopo il fallimento.
- Stato: completamente chiuso, uno dei ruderi industriali più famosi della Bulgaria.
11. Impianto chimico “Karl Marx” – Devnya
- Costruito durante il socialismo per produrre soda e prodotti chimici.
- Dopo il 1989 parte della produzione venne privatizzata o interrotta.
- Stato: parzialmente operativo, ma molte delle vecchie strutture sono state dismesse.
12. “Impianti di costruzione di macchine Vazovsky” (VMZ) – Sopot
- Un enorme complesso di ingegneria e armi, ampliato durante il socialismo.
- Dopo il 1990 la produzione diminuì drasticamente; ci sono licenziamenti e ristrutturazioni.
- Stato: funziona, ma con una capacità molto ridotta.
13. Fabbriche tessili e di maglieria – Sofia e il paese
- Negli anni ’70 e ’80 il tessile era tra le industrie leader.
- Dopo il 1990, un gran numero di fabbriche hanno chiuso o sono state privatizzate.
- Stato: la maggior parte è scomparsa o ha cambiato attività.
..Yambolen – Yambol e molti molti molti altri.
https://www.reddit.com/gallery/1orkhb3
di toiletwisdom
15 commenti
Колко от тези предприятия реално са били печеливши и биха били конкурентни на свободния пазар ако съществуваха днес?
Единственото, което Пернишкия завод остави след себе си са множество раковоболни – много от тях и не останаха сред нас.
Какъв е въздуха в София.. искат Кремиковци.. малко ви е било оловното отравяне 🤣🤣🤣🤣
Преди 5 години се запознах с директора на Плама Плевен, страхотни неща ми разказа за бившата рафинерия. Тогава сподели, че се бори за цялостно й разрушаване, но държавата не помага, а разни хора искат само да рушат.
Ако не се лъжа, по това време само Лукойл ги крепеше тъй като произвеждат качествено масло в малка част от рафинерията.
П.С. Лукойл ги считам за изгубен вече, до няколко години ще фалира. Статиите на Василев, ако не се лъжа, првди месец два за поскъпване на горивото изглежда, че не е случайно.
Всичко това е нормално. Като цяло тежката и индустрия от Европа се пренася към Азия.
Разбира се не е изчезнала съвсем, но европейската икономика се фокусира към сферата на услугите, където добавената стойност е много повече.
Аз лично намирам това за нещо хубаво.
Оборудването, което се е ползвало някога няма как да се използва за производството на продукция, която да е конкурентна на съвременния пазар. Вероятно е било възможно в началото на 90-те да се налеят огромни инвестиции и да стане нещо от част от тях, но с заводи като Кремиковци реално не знам дали е имало какво да се нарпави. За Девня също знам, че е било ужас.
Ох, любим ми е примерът с Кремиковци.
Дааа, страна, която **няма** металодобив и всичката сурвина я **внася**. Защо да не направим завода за обработка на тая **вносна** сурвина на **най-неудобното място?!** Има още заводи за обработка на метали в България от соц време.
Алкомет в **Шумен**. Построен 60те, бачка си и до днес.
Аурубис България, **Придоп** – това не е баш в критерия, защото обработва мед, която се добива в местността. Пак си бачка и до днес.
КЦМ в **Куклен, Пловдивско**, и той построен 60те, бачка си и до днес.
„Промет Стиил“ в **Дебелт, Бургаско** – построен 80те, бачка си и до днес.
Стомана-Индъстри в Перник, построен 50те, бачка си и до днес, въпреки фалита през началото на века.
Само Кремиковци е затворен от всичките заводи за основни метали в България…
Ok
Дали ще можем да видим някакви финансови отчети от тези фирми и да видим колко печеливши фабрики са били затворени?
И дайте пример за една държавна фабрика днес, която работи на печалба, в която не потъват милиарди левове, долари, евра или виетнамски донги, които плаща народа?
Колко от тези предприятия са били печеливши и щяха да са печеливши на пазара?
Кремиковци е страхотен пример за цялата идиотщина която се случва с тези социалистически предприятия! Защо да не направим чудовищно огромен завод за обработка на руда на място на което няма такава руда? После да я внасяме от СССР през Бургас и да я дундуркаме из цяла България и после на обратно. 40% от целия трафика на БДЖ представлява само това.
Много странно че е фалирал, сигурно е заради гадните американци, които искат да ни превърнат в консуматори!
Това че също така има стотици хиляди натровени софиянци заради него…случва се, какво да се прави.
Не съм се интересувал от другите предприятия, предполагам че ще има много подобни примери за целия “прогрес” който се случва по времето на социализма.
Индустриалното производство на България е около 4 пъти по-обемно от колкото през 1990.
Леле 15 коментари и 3 ъпвоута за добре информиращ пост за какво се случва когато държава не подпомага производство и компаниите в нужда . Дали хората си мислят че има някакви анти демократипни надеждени вместо да се направи сметка какво се случва ако в момент на криза оставим големи компании да се проваляти как ние изгубване конкурентноспособност сравнение с другите държави.
Уррааааа другари!
Кремиковци бешее най-безсмислената, скъпа, и тровеща въздуха ни фабрика, построена на възможно най-малоумното място.
И преработваща материали, дето идват с влакове чак от СССР (!).
Може да говорим и за другите, ама комай то няма смисъл.
Предимно кухи предприятия, сложени на неподходящи места, произвеждащи стока, която в един отворен свят никой не търси.
пуснах сълза.